Идва ли краят суперавтомобилите?
  В наши дни зелените активисти твърдят, че всички учени са на тяхна страна. Само че истината е съвсем друга - те изобщо не са! Има достатъчно учени, и то наистина добри, които твърдят че човешката дейност дава минимални отражения върху природата. Още повече са тези, които казват, че не знаят. Нека вземем катастрофата на танкера Ексон Валдес например. Имаше активисти които обявиха гръмко че 250 000 птици са загинали от нефтеното петно, получено при разлива. Голяма история ще си кажете, раздухана от медиите катастрофата изглежда като един малък апокалипсис. Е да де, ама статистиките в някои страни показват, че 250 000 птички биват изядени годишно само от домашни котки например. Медиите са огромна сила, а природозащитниците знаят това и ги използват за да раздухват глупавите си теории само и само да има кой да им финансира проучванията. Това е вероятно и причината световната организация да обяви през 1997 че 2/3 от световния горски масив е изчезнал, само че после се оказа че докладът, който споменават като основа на това твърдение, изобщо не е съществувал. И реално в момента има много повече гори отколкото през 1950 например.           Днес излязох за работа един час по-рано с надеждата, че няма да попадна в същия ад, в който попадах ежедневно последната седмица. Но уви, ужасът се повтори отново, то не бяха неработещи светофари, не бяха ударени коли, полицаи,  които следят за говорене по телефона и събират пари вместо да облекчат поне малко движението, стачкуващи хора, седнали по средата на пътя, искайки и техният живот с нещо да се подобри, мислейки, че като изнервят до краен предел останалите хора на някой отгоре ще му мигне окото. Седейки в този ад се замислих за времето, когато шофирането ми доставяше удоволствие, когато нямах търпение да завъртя ключа и да тръгна на някъде, ей така... просто за да покарам и да остана за малко насаме със себе си. В този момент си зададох въпроса: Добре де, ами за какво за бога продължават да се произвеждат суперавтомобили? Да, наистина не са много, но ги има, напук на икономическата криза, напук на всички „зелени” активисти, напук на всички антиспиид лобита. Запитах се, има ли къде човек изобщо да покара такава кола? Тогава, за първи път в живота си започнах да осъзнавам, че истински бързите коли, болно  ми е да го кажа  дори, съвсем скоро ще станат безсмислени и вероятно ще изчезнат. Има и други причини да не си купувате такива автомобили и така да ги изпратите в учебниците по история. Вие може би си представяте, че животът с него ще е една безкрайна поредица от красиви жени, скъпи курорти и прекрасни спомени. Реалността обаче е съвсем друга. Вие винаги ще сте с мръсни ръце, защото когато и да решите да отворите капака, няма как да не ги изцапате. Ако не го отворите пък, няма да има къде да сложите абсолютно нищо, дори ръчната си чанта. Още по-трудно е да се придвижвате по тесните градски улици с машина с подобни размери. Има и още – да вземем за пример Ферари или Ламборгини. Почти сигурно е, че ако притежавате такова, то най-вероятно сте прехвърлили 50-те. Това означава, че ще изпитвате неимоверни трудности за да се сгънете на 8, опитвайки се да седнете зад волана на такава кола. Ако пък сте 20, то със сигурност ще паркирате в най-близкия стълб.

E, поне са ужасно красиви, ще кажете вие...а дали е така в действителност? Сложете си ръка на сърцето и кажете, че Ферари 599 е наистина красиво. Не можете нали...просто не би било честно спрямо Астон DBS и Алфа 8c. Всъщност това важи за почти всички ферарита след 355. Ние всички си казваме „това е Ферари по дяволите, значи е красиво”, също, както и със Сара Джесика Паркър от „Секса и града” – мислим си „ами трябва да е красива, щом всички я харесват”...а тя горкичката прилича на кон.           Тези автомобили просто не са създадени, за да бъдат карани всеки ден. Създадени са за да ни накарат да мечтаем. Повечето от тях сякаш са обречени да прекарат живота си, не на пистата, а на постера на стената.  А сега, всички тези еко-лобита, които притискат правителствата и ни натрапват да караме все по-бавни коли, да плащаме все по-високи еко такси и ред други глупости...сега същите тези хора се опитват да посегнат и на правото ни да мечтаем. В тази връзка се сетих, че някъде бях прочел следното:„ аз не искам Ферари в живота си, но не искам да живея в свят, където то не съществува” Един ден коли като тази ще бъдат забранени от кой знае какви закони, природозащитниците най-вероятно ще издействат поне няколко такива и всеки, който дръзне да си помисли дори за производство на подобни шедьоври ще бъде заклеймен от всички възможни медии,  но докато този ден дойде, примирете се с всички малки недостатъци, продайте къщата или децата за медицински  експерименти, оберете някоя банка дори, но си купете една!